Всяка вечер ти прегръщаш бутилката с ръка,
за да забравиш болка, срам и нищета.
Пропаднал си в кръга си от несгоди.
Път, който само към смъртта те води.
Изпиваш всяка капка алкохол,
препускайки в живота бос и гол.
И не виждаш промяна в твоята съдба,
пред нея предпочете сам отровата.
Не искаш да отместиш поглед встрани.
Не искаш да си спомниш как си бил преди.
Давиш спомени горчиви в алкохол
и вечерите ти завършват заспивайки на стол!
Алкохолизъм!
Не спираш да поемаш отровата във теб,
която да изтласка горчилката навред.
Събирана с годините живот във самота,
удавила желания, мечти и красота.
И искаш да забравиш, каквото е било,
притъпявайки със пиене всяко сетиво.
Обръщайки гръб и загърбвайки тревожност,
ти просто пиеш до зори, при всяка възможност!
Алкохолизъм!
Ти гледаш все така на света,
опитай да прогледнеш сега!
С отрова няма да се възродиш,
със алкохола ти ще се самоунищожиш!
Чакаш ли да подадат ръка?
Не ти ли пука вече за света?
Ти май си прав, че смисъл вече няма
и че всеки буден вече е задрямал...