Гробовните тътени огласят тъмнината,
стонове на мъртвите раздират тишината.
Камбаните бият за да събудят труповете,
спокойно почиващи в гробовете си черни.
Чистилището очаква да пристигнат мъртъвци,
да се отсъдят право техните души.
Изпълзявайки от земята черна да се възнесат,
с надежда да възкръснат след като умрат.
Надежда да възкръснат след като умрат!
Няма да има пощада за никой сега
и навеки няма да има живот след смъртта!
Всеки, заминал отдавна от този свят
ще си остане във мрака, завинаги сам!
Настъпил е часа за раздяла със пръстта.
Това е само нова крачка със смъртта.
Завинаги полита душата надолу към ямата,
в която ще прекара вечност в тъмнина.
Обречена на самота, с окаяна одежда в мрака,
лежи пропаднала във бездната на вечността.
И в тъмнината така напразно чака
да се измъкне от капана на смъртта...